АХКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ХКАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. Многократно възклицавам "ах" поради възторг, учудване, болка, съжаление, страдание и др.; ахам. А селяните, които се чувствуваха сега съвсем дребнички при Доча, изгледаха го с една благоговейна почит и само ахкаха от учудване. Т. Влайков, Съч. III, 128. Фитов поръча да вземе двата опозиционни вестника. Той беше свикнал да ги разгръща, да ахка от удоволстве при ругатните срещу отечественофронтовската власт. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 126. Гъркът и жена му слушаха потресени. Жената ахкаше от ужас, а мъжът се разхождаше, пъшкаше глухо. Д. Димов, Т, 629. — Какво разбираш ти с женския си ум, бе женице! Ти само знаеш да охкаш и да ахкаш. И. Петров, НЛ, 140. ● Обр. Беше се появил вятър. Течеше между върбака, ахкаше в каменното гърло на моста. Г. Стоев, Зав., 102.

2. С предл. по. Желая силно нещо или някого. Тоя човек с русата си брадичка, с шеговития си тон и важната си тържествена походка ѝ харесваше. Той ѝ харесваше и защото много сестри и кърмачки ахкаха по него. Б. Болгар, Б, 123.

А̀ХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, НПис., 44.