АХЧИБАШИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АХЧИБАШЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, зват. ахчѝбаши, м. Остар. и диал. Главен готвач. — Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, ченгенелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши, залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.

— От тур. aşçı 'готвач' + baş ’глава’.