АЧИГЬО̀З

АЧИГЬО̀З неизм. прил. Простонар. Буден, нестеснителен, отворен, отракан. — Отначало, другари съдии, те ми се представиха като брат и сестра — говореше Виктория, — но след това ние ги разбрахме и ги изгонихме .. — Гледай я ти, каква ачигьоз жена! К. Калчев, СТ, 233. — Ех, добра е инак, каже, ами е много ачигьоз. Па е, да ти кажа, и малко шаврива. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. Още от младите си години той бил чалъшкан човек, или ачигьоз, както се изразяват людете от търговския лагер. З. Стоянов, ЗБВ I, 69. Наш Пенчо.., хитър, ачигьоз, щото и дявола не може го излъга. Ил. Блъсков, ПБ I, 11. Ачигьоз дете.

— Тур. açıkgöz ’с отворени очи’.

Списък на думите по буква