АЧИГЬОЗЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АЧИГЬОЗЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. 1. Само ед. Качество на буден, нестеснителен, отворен човек. Върви той с такава ревност, като че отива на бесилката; колкото души го срещнат по пътя, с изключение на децата и момите, на всички е длъжен да целуне ръка, съгласно с инструкциите, дадени от майка му; защото това било почит и "ачигьозлък". Ив. Хаджийски, БДНН II, 129.

2. Обикн. мн. Постъпки, прояви на човек, който е ачигьоз.

— От тур. açıkgözlük.