АША —Речник на българския език — алтернативна версия

АША̀ ж. Диал. Плат, който покрива седлото и част от задницата на кон. След три недели аз се намерих вече в Едирне, седях с напърстекът в ръка и с въдицата под колено в един от абаджийските дюкяне и шиех.. чубуклуци, терлици и прости аши от старите аби. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22. Ти ми напомнюваш мойт син!.. Приеми от мене в дар неговий бял кон.. Тури белег на неговата аша, покривката на седлото, щото тойзи дар да ти не причини нещастие. Ст. Ботьов, К (превод), 30.

— От тур. haşa. — Друга форма: хаша̀.