АШЛАМА̀ ж. Диал. 1. Облагородено чрез присаждане дърво или друго растение. — Братаница ще засадим с пармени и тетовки, а Заешката рътлина с праскови — ашлама. А. Каралийчев, НЗ, 36.
2. Клонче за присад; калем (Ст. Младенов, РЧД, 1932).
— Тур. aşlama.