БАБАИТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБАЍТИН, мн. бабаѝти, м. Простонар. Бабаит. — Слушай, момче, започна наставнически Тодораки, — Бабаитин си и си силен момък! Добре! Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене... Какъвто си мурафетлия, на ден по две кебета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. Никола минаваше за бабаитин,.., вършеше глупости, които се разправяха като анекдоти из града. Ем. Станев, ИК I, 242. Лесно е да кажеш: скитал еди кой си три години. Ама това не ти е хаджилък с палмови клони, песнопеене и шиш-кебап; това не ти е шетня на млад бабаитин, тръгнал да стряска народа и да граби едри търговци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 79.