БАБАИТЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБАИТЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Бабаитство. — Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка, П. Здравкоа, НД, 76. — Ако е до бабаитлъци, аз ще ви туря всичките вас, героите, в джебчето на куртката си — усмихна се презрително Христофоров. А. Гуляшки, Л, 411.

◊ Продавам бабаитлък (бабаитлъци). Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Хем гледайте да се позакътате там някъде! — съветваше тя Кръстя и Слава. — Не се навирайте много в куршумите, не продавайте бабаитлъци, .. Хайде, на добър час. Г. Караславов, ОХ |, 355.

— От тур. babayiрitlik.