БАБАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБА̀М частица. Простонар. 1. За подчертаване, усилване; точно, именно. — Хубаво нещо е туй водата, а? — Бабам водицата, мене тя ме крепи — рече Пано. А. Каралийчев, ПГ, 137. — А сега всички ми завиждат. И има защо. Тъй стана тя, сестро, интереса бабам. Тъй наша Генка от кандидат-студентка стана младоженка. Хвърлихме, дето вика наш Пенъо, "дюшеш". Б. Николов, ВН, 1955, бр. 183, 4. Бабам законът. Съдът ще оправи и двете ви. — Колкото тебе що те оправи –подхвърли някой и се понесе смях. Кр. Григоров, ПЧ, 108.

2. Като междум. За израз на задоволство, възхищение. Търговска майка, бабам! Не ще приказки! От род е човека. Чудомир, Избр. пр, 229. Той зяпна и отвори срещу учителката черни, кръгли очи, дигна бабаитски ръка към засуканите си тънки мустаки и викна безсрамно: — Ох, бабам! Д. Талев, ПК, 190.

— От тур. bаbаm ’татко мой’.