БАБА̀НКА

БАБА̀НКА1 м. и ж. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанко; бабаджан, бабаджанка, бабаджанко. А мъжът, един силен такъв, бабанка един, ме прегърна през кръста иправо в участъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 178. — Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Й. Йовков, Б, 117.

БАБА̀НКА

БАБА̀НКА2 ж. Разг. Силна, здрава, юначна жена; бабаджанка2. — Гледай го какъв е мухлъо, пък и той посегнал. — Ама и тя бабанка, хубаво го наредила. К. Калчев, СТ, 232.

Списък на думите по буква