БАБАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БАБА̀НКА1 м. и ж. Разг. Силен, здрав, юначен мъж; мъжага, юначага, бабанко; бабаджан, бабаджанка, бабаджанко. А мъжът, един силен такъв, бабанка един, ме прегърна през кръста и — право в участъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 178. — Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Й. Йовков, Б, 117.