БАБЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАБЀ2 мн. ‑та, ср. Диал. Малко гърне, гърненце обикн. за вода или ракия. Дядо Кънчо се изви към нея. — Я слушай... утре да не забравяш за ракия... Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Ц. Церковски, Съч. Ш, 8. Зема едно бабе,.. с което цери, налива в него вода и го оставя два-три пръста празно, Нар. прик., СбНУ VШ, 144.
БАБЀ3, мн. ‑та, ср. 1. Само ед. Вид колбас от накълцано на ситно месо и дреболии от свинска глава, сварени обикн. в свински стомах; бабек. Дробовете на прасето ставаха на кървавица, варената глава на бабѐ. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21.
2. Диал. Самият животински стомах за приготвяне на такъв колбас.