БА̀БИН

БА̀БИН1 -а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който принадлежи, който е на баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. В къщи Гунка положи детето на бабиния креват. Г. Райчев, ЗК, 234. От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68.

2. Който е свързан с баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи. Елин Пелин, СбХ, 29. Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб. Ил. Блъсков, ИС, 27. Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни. Нар. прик., Христом. КМ II, 176.

3. Като същ. бабин<ият> м., бабина<та> ж., бабино<то> ср., бабини<те> мн. Разг.. Галено обръщение на баба1 (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. — Сине Ристее!. . Лошо те соних, бабин! Лошо — со чалма. Хр. Смирненски, Съч. II, 158. — Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш. Л. Галина, Л, 67. С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите. . — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали. Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. Разг. Домът и семейството на баба1 (в 1 и 6 знач.). После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава. П. Спасов, ХлХ, 41. –Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 28.

Бабина вода. Диал. Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, . Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Бабина душица. Диал. Мащерка. Сеното мирише на бабина душица и на цветя. Д. Габе, Н, 70. Бобът мирише на мащерка, или както ѝ казваха, "бабина душица", защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. Диал. Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха

винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му. А. Каралийчев, ПД, 167. Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър със на парцали сняг, / размеси бабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318. Бабино ушенце. Диал. Керино ухо. — Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време! Ем. Коралов, ДП, 108.

> Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил. Бабината ти (трънкина, гарушина). Разг. Грубо. При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета. П. Вежинов, НС, 186. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 41. Бабини деветини. Разг.; Бабини дивотини. Остар. Празни приказки, измислици. –Приятелю Гено,.., — без докачение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, ВАХ, 12. — Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини... измислици! Елин Пелин, Съч. I, 8. На деца не дават да погляднат месячината, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини за месячината вярват мнозина простаци. Й. Груев, Лет., 1872, 117. Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с празни работи. Ям си бабината. Разг. Грубо. Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 297.

БА̀БИН

БА̀БИН2 -а, ‑о, мн. и, прил. Диал. 1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба2 , бабица2, бабиното.

2. Като същ. бабиното ср. Плацента, последък, бабино дете, баба2, бабица2.

Списък на думите по буква