БАБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀БИЦА¹ ж. Диал. Бабичка (в 1 и 2 знач.). От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се попрекръстят. Ч, 1875, кн. 13, 613. А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза /да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 279.

БА̀БИЦА² ж. Диал. 1. Плацента, последък; баба², бабино дете, бабиното.

2. Стомах на преживно животно.