БАБУШКЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
БАБУШКЀРНИК, мн, ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкера. Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер.. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее. Сп. Йончев, СбСт, 151.
— Друга (диал.) форма: бабишкѐлник.