БАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАВА̀Ч м. Рядко. Мъж, който бави, гледа, занимава дете. Дядо Еким се прояви като най-голям бавач. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето. К. Калчев, СТ, 44. — Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах. П. Тодоров, Събр. пр II, 175.