БАВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ВЕНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя¹ и от бавя се. — Но да вървим, защото господарят заповяда, където те намерим, незабавно да те заведем при него. .. Хайде по-скоро, няма време за бавене. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240. Аз съм доктор, отивам при един болен, една минута бавене може да му ускори смъртта. Лат., 1885, кн. 9, 5.

БА̀ВЕНЕ² мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя2 и от бавя се. Бавене на дете.