БАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ВНО нареч. 1. С малка скорост, бързина при движение, действие, дейност, процес. Противоп. бързо. Методи Ников бавно вървеше по широкия булевард. М. Грубешлиева, ПП, 199. Дълъг път предстоеше на рибаря, но той бавно размахваше греблата, уморен и тъжен. Д. Талев, СК, 43. Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Й. Йовков. ЖС, 13. Жарта в лагерното огнище тлееше бавно. Цв. Ангелов, ЧД, 232. Войникът, без да усили хода на коня си, отвърна бавно, като че ли предъвкваше думите си под своите дебели въси, прилични на къдели. Ст. Загорчинов, ДП, 296.

2. През относително по-дълго време, в по-продължителен срок. Противоп. бързо. Тъкмо на ония времена се раждаше нова България. Външните признаци бяха очевидни, но преломът в душите ставаше бавно, невидимо и тихо. А. Каралийчев, ПГ, 203. Раните заздравявали бавно, кървели продължително. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. И гроздът бавно златен сок налива. Е. Попдимитров, СР, 24. ● Удвоено бaвно-бавно. За усилване. Всяка сутрин баща ми отиваше на работа. Той вървеше бавно-бавно и пушеше замислен. Д. Калфов, СбХ, 73. — Всякакви чудеса са бивали по света в давно време, може и това да е станало — намеси се един тих, старичък болярин със сълзливи миши очи, като бавно-бавно предъвкваше хапките си. Ст. Загорчинов, ДП, 373.

◊ Бавно загрявам; бавно щракам. Жарг. Трудно разбирам, не разбирам.

БАВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи с малка скорост, бързина, напр.: бавновъртящ се, бавнотечащ и др.

2. Който се извършва, става в продължителен срок от време, напр.: бавнодействащ, бавнорастящ и др.