БАВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на бавен; мудност. Противоп. бързина. Ирина даваше нервни сигнали с клаксона, ядосана от бавността, с която навалицата отваряше път на колата. Д. Димов, Т, 623. Тежка умора личеше в движенията им, в бавността на жестовете. Н. Антонов, ВОМ, 68. Какъв странен и хубав град! Някакво великолепно съчетание на екзотика, на ориенталска бавност, с бързия трескав ритъм на милионните западни градове. К. Константинов, ПЗ, 104. Мъжкият глас добави тежко: "Амин!". После пак започна с първата тържествена бавност: — Теофило, ти поверяваш живота си на мене. . Не ще ли съжаляваш? Ст. Загорчинов, ЛСС, 66.