БАВНОХОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАВНОХО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се движи, върви бавно. Противоп. бързоходен. Днес огромните, бавноходни и несигурни при кацането дирижабли са напълно изместени от самолетите. Р. Радулов, ИГ, 20. Бавноходните впрегатни коли пречат на движението на моторните коли, увеличават техните транспортни разходи и опасностите от катастрофи. Л. Манчев, П I, 36.

2. Спец. За машина, уред — чийто ход, чиито движения са бавни; бавноходов. Бавноходен двигател. Бавноходен стан. Бавноходна турбина.