БАГАЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГА̀ЖНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м.

1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. — На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си. Р. Белчев и др., КБС, 60. Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане. К, 1963, кн. 4, 22. От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло,.. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо. К. Константинов, Избр. разк., 62.

2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията. А. Гуляшки, СВ, 201. Завързвам масата на багажника на лека кола.