БАГАТЕЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГАТЀЛА ж. 1. Остар. Дребна незначителна вещ, дреболия. Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче/ и дребни сечива / .. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва. Цв. Ангелов, СГ, 32.

2. Муз. Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано.

◊ Събирам си / събера си багателите. Остар. Махам се, отивам си, напускам някое място.

— Ит. bаgattеlla. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860.