БАГАТУР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГАТУ̀Р м. Истор. 1. Прабългарска благородническа титла. — Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударен със страничен размах на ромейски меч. Й. Вълчев, СКН, 168.

2. Лице с такава титла. — Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце? А. Гуляшки, ЗВ, 347.