БАГЛАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГЛАМА̀¹ ж. Диал. Панта на врата или прозорец. Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна. М. Георгиев, Избр. разк., 74. Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите. Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХШ, 142.

— Тур. bağlama.

БАГЛАМА̀² ж. Диал. Малка тамбура с три струни. Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват. Нар. пес., СбБрМ, 327.

— Тур. bağlama. — Друга форма: байлама̀.