БАГРЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГРЕНЍЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено

от българските или византийските царе през Средновековието като символ на власт. Блещи въз Ивайла царска багреница. Ив. Вазов, Съч. ХХVШ, 49. Багреницата, която обличаше снажното му [на царя] възпълно тяло, беше осеяна с бисери. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Разк. ХIII, 40. Пурпурната златовезана багреница се спущаше на дипли, на дипли от раменете му. Й. Вълчев, СКН, 424.