БАГРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГРЀЦ, мн. няма м. Рядко. 1. Яркочервена багра, цвят. Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. Там се губеше вече последният кървав багрец и полека-лека се открояваше във вечерната дрезгавина. Елин Пелин, Съч. 1, 80. По бледото му, почти безкръвно лице кръвта беше почнала отново да струи и го покри със слаб багрец. Д. Спространов, ОП, 211.

2. Багрило. — С багрец от миск,.. и сажди ги [жените] учех да шарят вежди,.., за да раздухват в жилите на мъжа безумие на гибелна страст. Н. Райнов, КЦ, 114.