БАГРИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГРЍЛКА ж. 1. Багрило, боя. Стените му бяха боядисани с виненочервена багрилка. Н. Райнов, БЛ. 46.

2. Цвят, окраска. По сергиите цъфваха шарени шамии, мамеше окото тежко черно и тъмновинено, с цвета на алена кръв кадифе и копринени платове с пъстри багрилки. Д. Спространов, ОП, 39.