БАГРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ГРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който сс отнася до багра, цвят; багрен. Една изложба, която буди радост със звучните багрови съчетания, които имат прелестта на песни.. Силата на Пенчо Балкански като художник е колоритът. Той употребява всички цветове. НК, 1958, бр. 8, 6. Танев не е нито портретист, нито художник на фигуралната композиция. Досега човешката фигура е имала чисто багрово или композиционно значение в картините му. НК, 1958, бр. 35, 6.

2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багрен. От окопа се издигна ракета. . Върху гъсто напластените кълба на мъглата,.., заиграха багрови блясъци. Й. Йовков, Разк. I, 192. Дванадесетгодишният му син спеше на кревата зад майка си. Лицето му бе багрово, а по челото се стичаха ситни капчици пот. Ив. Хаджимарчев, ОК, 389.