БАГЪНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ГЪНЦЕ, мн, ‑а, ср. В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. Той приклекна до тях [агънцата], замилва ги едно по едно. — Бря, бря! Агънца багънца, гълъбчета байови! Н. Нинов, ЕШО, 106. За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем. А. Каралийчев, НЗ, 179.