БАГЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
БА̀ГЪР
БА̀ГЪР, ‑ът, ‑а, мн. ‑гри, м. Рядко.1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Славински, ПЩ, 116.
БА̀ГЪР, ‑гра, ‑гро, мн. ‑гри, прил. Старин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.