БАДЕВА̀

БАДЕВА̀ нареч. Простонар. 1. Даром, без заплащане. Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева. А. Каралийчев, НЗ, 217. Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева). Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева. Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева? Ст. Марков, ДБ, 295. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. Бадева оди, бадева не седи. Погов., СбНУ ХХУ, 41.

— От перс. през тур. badi hava. Други форми: бадиева̀, бадява̀, бадихава̀, бадехава̀, бедава̀.

Списък на думите по буква