БАДЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАДЀМ¹ м. 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали. Л. Стоянов, Б, 49. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо. Нар. пес., СбНУ Х, 34.

2. Плодът или ядки от плода на това дърво. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. Между ястията, върху самия месал, бяха изсипани цели купчини лешници, сушено грозде и бадеми. Ст. Загорчинов, ДП, 126.

3. Мотив от народна шевица. Как са ги [кенетата] шили тогава? Харитина помни, баба ѝ е разказвала. Надвесена над газеничето,.., тя е низала "паре" по "паре", "бадем" след "бадем", докато извие едни широки "кочии". Хиляда бода за пара. А. Каменова, ХГ, 182.

— От перс. през тур. badem.

БАДЀМ² м. Диал. 1. Голям дървен съд, който се употребява за ферментация на вино; голяма бъчва, бадън. Пак ширата закипя в бадема. Л. Стефанова, СКО, 39.

2. Голям дървен съд, в който се съхранява ракия; каца, каче. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Елин Пелин, Съч. V, 104.