БАДЕМЛЍК

БАДЕМЛЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Бадемлък. "Вие бягайте, аз ще остана — вика — / ще легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде." К. Христов, ЧБ, 18–20.

— Тур. bademlik.

Списък на думите по буква