БАДЕМЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАДЀМЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от бадем1 (в 1 и 2 знач.); малък бадем. В градинката до оградата разперваха клони две дръвчета. Бадемчето, което едва достигаше до раменете на Мирча, се беше наклонило напред над оградата и с мъка гледаше корията. К. Петканов, ОБ, 72. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко едно зърно втъкваше бадемче. Д. Кисъов, Щ, 252.