БАДЖА̀К

БАДЖА̀К, мн, ‑ци, след числ, ‑ка, м. 1. Простонар. Бедро.

2. Диал. Долната част на панталони, потури или други гащи; крачол. Ще си духне силен вятър, / ще развие буен огън, / ще напрашиш на момите, / на момите атлазите, / на момците баджаците. Нар. пес., СбВСт, 629.

3. Диал. Въ̀лна по хълбоците на овца. Проговори Ян кехая: / — Фала тебе, вакло ягне, / какво беше твоя майкя? / А ягне му отговаря: / — Моя майкя лична беше, / лична беше, та обична, / роговци ю позлатени, / баджаци ю дур до земи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 514.

— От тур. bacak ’крак’.

Списък на думите по буква