БАДЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАДЪ̀Н м. Диал. 1. Голяма бъчва; бадем2. А виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника,.., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости. Т. Харманджиев, КВ, 357.

2. Прен. Едър и много пълен човек. Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си. Нар. прик., СбНУ ХIV, 189.

— Друга форма: бадъ̀м.