БАЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀Е, обикн. нечленувано, вин. (остар. и диал.) -я, мн. ‑вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) от литографии. Джемс послуша брата си. Й. Груев, СП (превод), 120. Майкя на Босул продума: / "Синко ле, синко Босуле, / върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш? Нар. пес., СбНУ ХХV, 26.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин, Съч. II, 153. Иго: Като е план, защо продадохте яловиците на събора, та ги не оставихте да запушим плана... ами сега мериносите? Власи (раздразнен, с омраза): Защото, бае, трябваха пари. Н. Хайтов, ПЗ, 70. — Що чиниш, Донке? — .. — Нищо, бае Ненко. Добре съм. Т. Влайков, ПСп, 46. — Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.