БАЗИРГЯ̀НИН

БАЗИРГЯ̀НИН, мн. базиргя̀ни, м. Остар. и диал. Търговец. Воловата чанта, с която той са представляваше, че е тежък базиргянин, пристигнал от Цариград, са скъса, тупна на земята. 3. Стоянов, ЗБВ I, 287. Най-напред бе бозаджия, / .. / и най-после чорбаджия, / тежък базиргянин. Л. Каравелов, Съч. I, 57. Книга пише паша Селетински, / че я праща до Яно базиргянин. Нар. пес., СбНУ ХIV, 72.

— Друга (диал) форма: базиргѐнин.

Списък на думите по буква