БАИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЍЛКА ж. Остар. и диал. 1. Заклинание, при баене, при което се изричат тайнствени думи, изрази; баене, баянка. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снегът. Снахата, без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър ѝ прави нещо магия, или си бае някоя баилка. П. Р. Славейков, БП I, 44. Нашите вестници и периодически списания са длъжни да дадат големи, просторни места за всички събрани обичаи,.., баилки, вярвания, .. и пр. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 40.

2. Баене (в 1 знач.). Болна легна, / здрава се [Здравка] не вдигна... / Не помогна / билка, ни баилка. Ц. Церковски, Съч. II, 255.

3. Само мн. Пренебр. Думи, казани без полза, напусто. Бабини баилки — дядови маилки. Погов., Д. Манчев, БЕ II, 119.