БАИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЍР, мн. ‑и и (диал.) -ища, м. Разг. Не

много високо земно възвишение; хълм, рид. Ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби и се спуснахме по каменистата пьтека надолу. Елин Пелин, Съч. 11, 760. Селото е в дола, но наоколо са все баири. Й. Йовков, ЖС, 150. Баирите са отделени един от друг с усойни клисури, дето бучаха планински рекички. К. Константинов, ППГ, 14–15. Козарят се спусна по стръмните баири към селото. К. Ламбрев, СП, 54. Като излезеш от селото по баирищата, се лозя, лозя. Т. Влайков, Съч. I, 149.

◊ Аз го карам по чаира, а то бяга по баира. Разг. За човек, на когото се предлага нещо по- добро, по-хубаво или по-лесно, а той се отказва от него, като предпочита по-лошото, по трудното. Билки диря по баири. Разг. Ходя, скитам се без работа; безделнича. Краставите магарета през девет баира се подушват (помирисват). Разг. За хора с еднакви недостатъци, които се събират, обединяват и поддържат. Защо (що) ми трябва на баир лозе; не ми трябва на баир лозе. Разг. Няма защо да си създавам затруднения, да се хващам с несигурна, главоболна работа. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вєче никакъв покой.. Имаше минути, когато ми се струваше, че е вече твърде късно да се връщам в горите: "Що ти трябва на баир лозе?" — съветваше ме един благоразумен глас. Н. Хайтов, ПП, 66. Сляпо кога прогледне, през девет баира вижда. Разг. За човек, който при най-малък успех се самозабравя.

— От тур. bayır.