БА̀ЙКОВ

БА̀ЙКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил, Диал. 1. Който е на байко, който се отнася до байко; батев, батков, баев, байнов, байов, байчов, банков, батьов. И почнах вече и аз да суча хубави цеви като байковите. Т. Влайков, Пр I, 166.

2. Като същ. байков<ият> м., байкова<та> ж., байково<то> ср., байкови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по- възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. байкови мн. Домът и семейството на байко. Па и байкови ѝ нали са в двора, па и ти сѐ ще я нагледваш и раздумваш. Т. Влайков, Съч. II, 281. Грабнах манарата и се промъкнах до байкови Кръстови. П. Здравков, НД, 151.

Списък на думите по буква