БАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЙНО, обикн. нечленувано, зват. (гальов.) ба̀йне, мн. ‑вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Янка байни дума: / "– Байне, брат Иване, / .. / глава ли та боли, / треска ли та тресе!" Нар. пес., СбВСт, 6. Стояновата сестрица, / а тя булни си думаше: / "Булне ле, Стоенице ле, / къв [какъв] ми са мари, глас зачу, / като на байна Стояна." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 35. Майка ни чуждо предеше, / а ти си, байне, одеше / селски говеда да пасеш. Нар. пес., СбНУ, ХLVI, 28. Като го видя Петкана, / че му ръката цалуна, / и на Лазаря продума: / Байне ле, батьо Лазаре! Нар. пес., Христом. ВВ II, 219.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байо, байчо, банко, батьо. Личев се оскърби и удари стария си приятел по рамото: — Не бери гай‑

ле... Байно ти още не е за изхвърляне! ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Това, дето този байно Иван не беше като другите обикновени хора или като другите казанджии да се кара,.., види се и то да действуваше някак на мене, та и аз за това го още обичах. П. Р. Славейков, Избр. пр, 46. — Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 184. — Откъде си ти, байно? — .. — От Кутрахци. Г. Белев, ПЕМ, 85. — Чакай, байно! — спря конете старшията. — Викал ли ви е някой? В. Геновска, СГ, 130. ● Ирон. При изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Аз да ти кажа правичката, байно: пет пари не давам за дружеството! Хр. Смирненски, Съч. III, 70. Вие, байновци, следвате да броите още вашите работници със стотини,.., а ние отдавна време ги имаме готови с хиляди. 3. Стоянов, ЗБВ I, 384.