БАЙНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЙНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е на байно, който се отнася до байно; батев, батков, баев, байков, байов, байчов, банков, батьов.

2. Като същ. ба̀йнов<ият> м., ба̀йнова<та> ж., ба̀йново<то> ср., ба̀йнови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Байно Радки дума: / "Попей, Радке, попей, / попей байновата." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 60. Овчар си агне попита: / — Агънце мило, байново, / защо ми жално проблея? Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Стоян на Рада думаше: / "Радо льо, мила байнова, / що метеш, Радо, и плачеш?" Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХШ, 74. ● Ирон. Обръщение при изразяване на снизходително отношение или престорено уважение. — Какъв овчар си ми ти! — засегна се Джонката,.. — Трябва будуване, байнов, ако искаш пълен хамбар. Н. Нинов, ЕШО, 105. Не те бръснат, байновото, не дават кокал, ако не си завъртиш опашката! Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.

◊ Байнова булчица. Диал. Невестулка.