БАЙО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЙО, ‑то, мн. ‑вци и (рядко) -ве, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. — И баща ти тръгваше все на този ден. Отивахме да го изпратим до Плачливите камъни. И теб съм водила. Ти беше малка тогава, не помниш. Но байовете ти бяха големи момчета. А. Каменова, ХГ, 54–55. — Целивай, лудо, не прашай — / не мой нишан ми остая, / да го не види снаха ми, / оти ке каже на бая. К. Христов, СК, 42. Па на майкя отговара [малка мома]: / "Леле варе, мала мале, / думай тату, думай байо / да ма млада не оженат." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 243.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байчо, банко, батьо. Една част от дружината се обърна към мене със следующите думи: "Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен". П. Хитов, МП, 61. Тряба да забележа тука, че Хаджи Генчо сякога нарича дяда Либена "байо." Л. Каравелов, Съч. II, 32. — Как се казваш, байо? — мъча се да го заговоря. Л. Стоянов, Х, 58. Неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: .. — Накъде пътувате, байовци? — попита единият, като надникна в колата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 185.

◊ Зайо байо. В детските приказки — гальовно название на заек. Подскочи зайо байо и побягна в храсталака.