БАЙОНЀТА

БАЙОНЀТА ж. Остар. Байонет. Ний, най-сетне, станахме жалка жертва на вътрешни едни раздори и смутове, при които грозната байонета се обръщаше не вече срещу неприятеля, както това би трябвало да бъде, а срещу брата и бащата. БН, 1895, бр. 26, 1.

Списък на думите по буква