БАЙРАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЙРА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Остар., сега простонар. Умал. от байрак; малък байрак, знаменце. Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката. К. Константинов, ПЗ, 117. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Белев, ПЕМ, 64. Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета. М. Грубешлиева, ПИУ, 213.

2. Разг. Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2.

— Друга (диал.) форма: байря̀че.