БАКАЛАВЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКАЛА̀ВЪР, ‑ът, ‑а, мн. ‑ври, м. 1. Само ед. Първата, най-ниска научна степен (преди магистър и доктор), която се присъжда след завършване на висше училище или на някакъв цикъл от програмата на висше училище, въведена най-напред в Западноевропейските университети. През 1664 г. той [Нютон] става "действителен студент" и в началото на 1665 г. получава първа учена степен бакалавър заедно с други 25 студенти от Тринити колеж. Ив. Въжарова, ИН (превод), 24. От началото на третия век са установиха разните степени по способността на професорите. . И първий степен е бил бакалавър, а вторий лиценциат. У, 1871, бр. 13, 193. От няколко години и в българското висше образование се въведе степен "бакалавър".

2. Лице, което има такава степен. Доктор Роберто Лоренцо.., бакалавър на университета в Падуа,.. — и лекар на френското посолство,.., бе допускан в Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 61.

3. Във Франция и някои други европейски страни — звание на лице, завършило средно образование и получило право да продължи образованието си във висше учебно заведение.

— От лат. baccalaureus.