БАКЕМБАРДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЕМБА̀РДИ само мн. Бакенбарди. Долната част на лицето му бе прясно избръсната, така че черната ивица на бакембардите и мустаците ясно се открояваше. Ст. Дичев, ЗС I, 129. Бакембардите му бяха дълги и разчесани, изострената брадичка гладко избръсната, а черните мустаци, тънко засукани накрай, почти се сливаха с бакембардите. В. Геновска, СГ, 7.