БАКИИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАКЍИ, мн., ед. (рядко) бакѝя, ж. Простонар. 1. Остатък от дълг; недобор. А в дюкяна с избит катанец седяха старите джелепи и кадията от Осман пазар. Пишеха дълговете на умрелия. Така Стойко сам не забеляза как го натовариха с чичовите му бакии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 1920. Събирам си бакиите.
2. Разш. Изоставени, несвършени работи. Сега се чудя как да оправим бакиите ви, за да има мир и вие да сте добре. К. Калчев, СТ II, 177. — Ти оправи твойте си бакии, пък сетне оправяй хората. И. Петров, НЛ, 209.
— От тур. bakiye.