БАКЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЛА̀, мн. няма, ж. 1. Едногодшно културно зеленчук?во и фуражно растение от семейство бобови с бели, пеперудовидни цветове и плод заоблена шушулка, пълна със зърна; черен боб, червен боб. Vicia faba. В голямата градина, зад къщата, стопаните са посадили лук, чесън, бакла и картофи. А. Каралийчев, НЗ, 209. Той седеше на прага на колибата и се заглеждаше в пчелите, които кацаха по белите цветчета-пеперудки на баклата. Зл. Чолакова, БК, 84.

2. Плодът на това растение. Помни да искаш да ти наберат и няколко шепи зелена бакла. Ц. Гинчев, ГК, 52. // Ястие от този плод. Готвя бакла. Не обичам бакла.

— Тур. bakla.