БАКЛАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЛАВА̀ ж. 1. Вид силно подсладен със захарен сироп сладкиш от тънко разточени тестени кори, поставени една върху друга, със счукани орехи между тях, обикн. нарязан на ромбовидни или триъгълни парчета. Руменова сложи тепсията на една масичка и я откри: показа се майсторски приготвена тънкокора, многокора баклава, напоена с шербет. Д. Талев, ПК, 421. Кумицата и двете моми се облещили от учудване. Какво нямало на софрата: баници, баклави, печено прасенце, бял хляб. Елин Пелин, СбХ, 30. Още през октомври започваше [баба ми] да ни подканя да ѝ намерим орехи за баклавата, която тя щеше да точи за Коледа. Г. Данаилов, ДС, 228.

2. Парче от такъв сладкиш. Гостите си вземат по едно шекерче, баклава, ако има, от агнето, ако е останало, а вино и ракия отказват, тютюн не пият — така бе наредил Лазар Глаушев. Д. Талев, ЖС, 415. На тия твои хора,.., като благоволят да ни посетят, трябва да поведем децата из училището,.., да им сложим и по една баклава. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 197.

— Тур. baklava.